Соколски манастир


Соколският манастир е
разположен в едно от най-красивите кътчета на Габровския Балкан.
В началото на 19 век, пещерата, в близост до която е днешната църква, е била убежище на двама монаси Йосиф и Агапий от Троянския манастир. Усамотенето си споделят заедно с множеството соколи, които обитават скалните процепи, откъдето и манастира получава името си. Основателят на манастира архимандрит Йосиф Соколски успява да убеди турските управници, че той е съществувал от преди завладяването. През 1834 г. с помощта на балканджии за кратко време е издигнат храм пред входа на пещерата на мястото на дъсчения параклис. Църквата е дело на пещерския майстор Константин. Интериорът и откритата нартика са дела на Павел Зограф и сина му Никола от с. Шипка. В църквата на манастира са запазени икони, рисувани от Захарий Зограф, стари църковни книги, вещи и снимки на лекуваните тук руски офицери от времето на освободителната руско-турска война.
Иконостасът е дело на тревненски майстори с икони на известни иконописци – Рука Симеон от Трявна и Йоаникий Папа Витан. Негова творба е и чудотворната икона на “Богородица Троеручица”.
През 1836 година върху платото над църквата е издигнато монашеско крило с голям обширен двор.
Това е единственият манастир, където вместо църква срещу входа му е построена осемструйна чешма със склуптирани глави на соколи, строена заедно с оградата от прочутия дряновски майстор-строител Кольо Фичето през 1868 година.
Изграден като крепост, от тук са тръгвали много от въстаническите чети борещи се за националното освобождение. Паметник на културата от национално значение.